Истински опасните съставки в лютеницата

Лютеницата не съдържа наркотици, но дали това означава, че е полезна за всекидневна консумация? Според експерти от Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци технологията на производство е в абсолютна стерилност и с абсолютна следяемост. Според специалисти от асоциация “Активни потребители” обаче и без наличие на наркотици, лютеницата не е полезна, тъй като съдържа прекалено много захар, сол и нишесте.

След тестове на 12 марки лютеница, проведени от асоциация “Активни потребители”, бе обърнато внимание, че в един от продуктите е засечено вещество, което не е разрешено за употреба в хранителната индустрия. Става дума за олеамид, който беше определен прибързано като наркотик. Но в доклада на асоциацията това не се споменава. Там категорично е написано: “При изследването за оцветители учените се натъкнаха на странна добавка в една марка лютеница. След 2 месеца анализи в български и чуждестранни лаборатории неизвестното вещество беше идентифицирано като олеамид – амидно производно на мастна киселина, съдържаща се в зехтина. В микроколичества олеамид се среща в човешкото тяло, но при по-големи концентрации е биологично активно съединение. Той има силно изразено действие на седатив, т.е. действа като приспивателно. Присъствието на олеамид в храни е крайно нежелателно и може да представлява риск за здравето на хората. Как може да е попаднал в лютеницата, засега не е известно. Освен това не се знае дали се съдържа само в една партида на конкретната търговска марка, или замърсяването е системно.”

След подаден сигнал в прокуратурата и към Българска агенция по безопасност на храните- БАБХ, е осъществена проверка, след която от БАБХ излизат с официално становище, че: “Олеамидът не е наркотично вещество. Той е естествено съдържащ се органичен амид в храните с вложени растителни масла... Той е естествено възникващо съединение производно на олеиновата мастна киселина и може да е преходен продукт при загряване на слънчогледово олио или зехтин… Тези естествено съдържащи се органични съединения в лютеницата не са потенциално опасни. При проверка е установено, че продуктът се произвежда по разработена фирмена технологична документация. Представени са сертификатите и придружаващите документи за произход на всички използвани суровини. Не е установено влагането в лютеницата на неразрешени съставки, както и добавки в храните.“

От фирмата-производител на набедената лютеница, “Идеал продукт” обмислят да заведат дело за уронване на престижа, но за момента такова не е заведено. От Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци напълно ги подкрепят, подчертавайки, че твърденията на асоциация “Активни потребители” са несериозни и сриват имиджа на българския производител. В заключенията на асоциацията се казва също, че индустриалните лютеници съдържат средно 1,5% сол (около 7-8 грама в буркан от 500 г, докато пепоръчителната дневна доза за прием на сол е 5-6 гр. за възрастен. Освен това в становището е отбелязано, че в индустриалните лютеници има с 50% повече въглехидрати, като при половината изследвани марки измереното количество въглехидрати се разминава с повече от 20% от обявеното.

В доклада е обърнато специално внимание на съдържанието на захар в изследваните продукти: “В индустриалните лютеници се добавят големи количества преработени прости захари, това са захарозата (обикновена кристална захар) и глюкозо-фруктозен сироп, добиван от царевица. А редовната консумация на големи количества индустриално преработени захари е в основата на редица хронични заболявания, от развалените зъби през метаболитен синдром до диабет 2-ри тип и последващите сърдечносъдови болести.” Уточнено е, че индустриалните лютеници съдържат средно 11,5% прости захари, а 12,2% е измереното средно количество в рекламираните като детски продукти. “При нас се създава впечатление, че производителите целенасочено добавят прости захари, което се харесва на децата, но от друга страна увеличава риска от ранно затлъстяване и развитие на диабет при тях”, подчертават от асоциацията.

Антоанета Божинова, изпълнителен директор на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци: “Това е удар върху бизнеса! Не бива да се срива имиджа на българския производител“

- В крайна сметка се оказва, че в лютеницата няма наркотици, нали?

- Категорично не. Логично погледнато това е абсурдно твърдение. Първо - всеки производител има деца. Мислите ли, че би сложил нещо толкова опасно в продукт, който и децата му консумират. Второ – чисто финансово, ако погледнем на въпроса - наркотиците са ужасно скъпи вещества. Представяте ли си колко би трябвало да струва лютеница с наркотик? Това са толкова несериозни твърдения, че дори е жалко, че трябва да ги коментираме.

- Вярно ли е, че се предвижда завеждането на съдебен иск срещу асоциация “Активни потребители”?

- Възможно би било да се заведе иск за уронване престижа на бранша. Проблемът е, че обвинения, като това за наркотиците или изказвания от типа “възможно е да съдържа повече сол”, или “има повече захар” са имагинерни и недоказуеми. Повече сол от кое? Повече захар от кое? С какво се сравняват стойностите? Тези изказвания са несериозни и не помагат на никой, още повече на потребителите. С официално писмо сме помолили да ни бъдат предоставени протоколите от изследванията, за да можем се запознаем с тях и да ги обсъдим със специалисти в тази област. Защото не можем да коментираме нещо, което не сме видели. Към момента официален отговор от страна на “Активни потребители” не сме получили. Отворена остава и поканата ни за среща, на която да коментираме резултатите от направените изследвания.

- Уронване на престижа, но сигурно и удар върху бизнеса?

- Естествено, че подобен удар се отразява върху бизнеса и то в генерален план. Защото България е известна с лютеницата си. Информацията от българските медии достига и до нашите контрагенти в чужбина. Това ли е ролята на “Активни потребители” – да срива недоказано имиджа на българския производител? Това ли е целта на тази асоциация или това е просто привличане на внимание? Правилно би било първо да се изчака становището на официалните органи, да се проведе проверка от специалисти в дадената област и чак тогава да се съобщава такава информация на потребителите. Защото иначе се създава излишна, измамна паника. Официалният орган в случая е Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), според чието официално становище “не е установено влагането в лютеницата на неразрешени съставки, както и добавки в храните”.

- Вярно ли е обаче, че от БАБХ не провеждат тестове на самите продукти, а просто проверяват документацията на производителя?

- Българската агенция по безопасност на храните е в правото си да прецени какво и как да го провери. Аз искам да повдигна един много важен въпрос. Защо след като дадените продукти са изследвани през август месец, установен е проблем, който според “Активни потребители” е сериозен, едва сега, месеци по-късно, се съобщават резултатите? Защо от асоциацията са оставили да се продаде тази лютеница, ако са смятали, че е опасна? Защо имат такова безотговорно отношение към потребителя – уж го защитават, а го информират, след като той вече е консумирал това, което те обявяват за опасно. Освен това е притеснително, че са изследвани продукти единствено от търговски вериги в София. Това означава ли, че целта им е да се защитават само софийските потребители? За да е реално едно изследване би трябвало да има продукти, закупени и от борси, тържища и от малки населени места.

- Как ще коментирате високите стойности на захар, които са установени в някои от лютениците?

- Трябва преди всичко да се установи спрямо какво са високи тези стойности. Не е възможно една лютеница да е със стойност на захар като един шоколад. Това е несериозно и безотговорно изказване, единствено с цел привличане на внимание. Освен това на всеки етикет се слага достатъчно подробна информация, за да се ориентира потребителят. Европейската комисия въведе нов регламент, влязъл в сила на 13 декември 2016 г., според който всеки производител е задължен да сложи информация за съдържанието на общи захари, като отделно се спомене и от тях какъв процент е добавената. Общите захари са естествено съдържащите се в плодовете или зеленчуците, които се влагат в даден продукт. Докато добавена захар е точно тези лъжички бяла захар, които се коментират.

Не бива да се пренебрегва фактът, че в някои лютеници освен чушки и домати се влагат и моркови, патладжани и т.н. Те самите съдържат голямо количество естествени захари. Не може нашите продукти да се оценяват по таблица за английски плодове и зеленчуци – разликата е огромна. Всички знаем колко слънчеви часове има в България, и колко в Англия. А захарността в плодовете и зеленчуците се получава именно след процеси, провокирани от слънчевата светлина. Българските плодове и зеленчуци са с много повече естествена захар, с много по-интензивен цвят, с повече витамини. Мисля, че в това не трябва да убеждаваме никой. Въпросът е много сложен и не бива да се разглежда едностранчиво и прибързано. Не може да се твърди, че захарите в даден консервиран продукт са само от добавените. Освен това, ако наистина се влага прекалено количество захар, това неизменно ще оскъпи прекалено продуктите. Всички знаем цената й - минимум 1,40 лв. за килограм.

- Много хора предпочитат все пак да консумират за всеки случай единствено домашна лютеница.

- Разбира се това е избор и право на всеки, но това не може да е еталон за сравнение. Не може да се твърди, че домашната лютеница е по-добра или по-лоша. Всяка промишлено произведена лютеница е направена по рецепта на някоя домашна такава. Но има много въпроси, на които потребителят трябва да търси отговор преди да направи своя избор – кой му гарантира количеството захар, мазнина в домашната лютеница, на какво ниво е микробиологията при този тип консервиране – в открити тави, тенджери на двора или пред блока; убеден ли е че готовият продукт е правилно стерилизиран така че да се спрат гнилостни процеси? Нека мислим разумно!

Богомил Николов, председател на асоциация “Активни потребители”: “Агенцията по безопасност на храните проверява само документация, а не крайните продукти”

- Очаквате ли производители на лютеница да заведат дело срещу “Активни потребите”?

- Нека да заведат дело, макар че аз съм убеден, че никой няма да ни осъди. Те много добре знаят, че ние винаги пазим контролни проби от изследваните продукти. Ако се стигне до съд, ще трябва отново да се прави изследване от лаборатория на контролната проба.

- Вярно ли е, че от Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци са изискали от вас протоколи от изследванията, но вие не сте им ги дали?

- Вярно е, няма да им ги предоставя, защото това не е тяхна работа. Дал съм ги на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и на прокуратурата. Все пак те са официалните институции.

- В доклада ви все пак не се споменава думата наркотик?

- Не, обяснили сме, че олеамидът не е разрешен за употреба в хранителната индустрия. Тестът ни е важен, защото лютеница е специфичен национален продукт. А такива традиционни храни трябва да се пазят, защото те са визитка на страната.

- От българска лаборатория ли са проведени тестовете?

- Тестът е правен в България, но от самата лаборатория, когато попаднаха на олеамид, сами изпратиха проба на техни колеги в лаборатория в Белгия, за да се уверят, че няма грешка. Защото самото вещество е много нетипично да се среща в храни и искаха да имат и второ мнение.

- Защо резултатите са изнесени месеци по-късно?

- Самата лаборатория се забави много. Трябваха им два месеца анализи да идентифицират, че става дума конкретно за олеамид.

- Това вещество в крайна сметка опасно ли е?

- Зависи от дозата. Всяко нещо е опасно, ако се прекали с него. В случая говорим за количества, които могат да го определят като замърсител. В микронни количества олеамид се среща навсякъде, включително и в човешкото тяло. При лабораторните изследвания на лютеница обаче беше установено между 0,1 и 1% съдържание, а това е страшно много за индустриален химикал.

- Възможно ли е да е някакъв единичен случай?

- Да, разбира се, че е възможно. Даже е по-вероятно. Просто замърсяване в процеса. Въпросът е, че при тази дълга верига на снабдяване рисковете се увеличават. Затова трябва да има повече предпазливост от страна на производителите. Хранителната индустрия внася суровини от цял свят – какви ли не съставки и заготовки. Конкретно при производството на лютеница е възможно да се закупи доматено пюре от Китай, което няма как българският производител да провери на място. Те му го изпращат с нужните документи, но дали са реални тези сертификати, или не, кой може да провери?

Големият проблем е, че Българската агенция по безопасност на храните, след като сме я сезирали на 22 декември 2016 г., първо две седмици не направи нищо, а след това, когато медиите гръмнаха с новината, отиде и провери документите на фирмата и не установи нищо. Но за жалост не са проверили дадения продукт. При такъв явен отказ от надзор и контрол, няма как да не се запитаме какво може да се случи утре с друг вид храна. Самите производители, като знаят, че ще им проверяват сертификатите, се стремят да имат идеална документация, вместо да се фокусират върху самата храна.

Освен това проверките на агенцията трябва да се прехвърлят върху продуктите, предлагани в магазините, а не само на място в предприятията. Контролът трябва да бъде върху крайния продукт. И то най-вече чрез детайлна оценка на риска – там, където има по-голям риск, трябва да се взимат повече проби. Например – те казват: “Ние проучихме 300 проби на сирене за палмови масла и намерихме само една положителна.” А истината е, че, ако се бяха фокусирали да тестват само сирена с цена под 5 лв. например, щяха да намерят много повече. Освен това нямаше да се наложи да правят 300 проби. Защото няма никакъв смисъл да тестваш сирене от 12 лв. за килограм, защото вероятността то да е менте е минимална.

- Според вашия доклад в лютеницата има и доста захар. Това рисково ли е?

- Най-лошото е, че е съвсем легално. Производителите сами си го легализираха чрез създаването на т.нар. браншови стандарт. При разработването му не е имало участие на потребители, нито на граждански организации. Тоест в него е вписана волята единствено на производителите. Затова изказванията им, че спазват браншовия стандарт, са безсмислени, защото те сами са го създали този стандарт, така че да им е удобен. Според мен е необходимо той да се ревизира.

Защо според него е редно в лютеница да има 16% захар? Четох преди дни интервю с инженер-технолог на една от големите фирми, производители на лютеница, в което той казва, че са дали на деца различни мостри да ги опитат и правят продукта според това, което те са харесали. Естествено, че децата ще изберат варианта с най-много захар, но това не означава, че той е полезен за тях.

- Според вашето изследване в лютениците се влага и много нишесте. Това как се отразява на продукта?

- Добавят го, защото хомогенизира продукта и го сгъстява без да се изпари максимално водата. Така на практика получаваш повече количество. Нишестето не е вредно, но има ниска хранителна стойност.

- Как все пак да избираме качествена лютеница?

- Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Всички се водят по браншовия стандарт, който сам по себе си е голямо отстъпление. А истината е, че от нашето изследване не може да се извади и една лютеница, която да е само домати, чушки и лук. Но все пак трябва да подчертаем, че не сме изследвали лютеници с био сертификати.