Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци
София 1000, ул. Г. С. Раковски 108, етаж 4, офис 407А, тел. 987 47 43, факс: 980 26 79, е-mail: union@org-bg.net, office@org-bg.net | English    
 


Нормативна уредба в сектора

 Основни тенденции  Предприятията от сектора  Нормативна уредба в сектора  Производство и суровинна база  Външна търговия  Вътрешен пазар

Преработката и консервирането на плодове и зеленчуци има богати традиции в България и е със сериозен дял в хранително-вкусовата промишленост на страната. В годините на преход към пазарна икономика този отрасъл, както и цялата българска икономика претърпяха сериозни структурни промени. Съществуващата нормативна уредба е отражение на този процес, като тенденцията е към нейното унифициране с европейските директиви, които са посочени и в настоящето изследване.

Българско законодателство

В настоящия глава на годишния анализ, са разгледани частично и описани някои от документите, отнасящи се за сектора.
Нормативните актове, уреждащи отношенията в сектора са както следва:

  • Закон за корпоративното подоходно облагане
  • Кодекс за социално осигуряване
  • Кодекс на труда
  • Закон за здравословни и безопасни условия на труд
  • Закон за опазване на околната среда
  • Закон за храните
  • Закон за народното здраве
  • Закон за чистотата на атмосферния въздух
  • Закон за управление на отпадъците
  • Наредба за изискванията към напитките от плодове
  • Наредба. за хигиенните изисквания към предприятията, които произвеждат или търгуват с храни, и към условията за производство и търговия с качествени и безопасни храни
  • Наредба за условията и изискванията за представяне на хранителната информация при етикетирането на храните
  • Наредба за материалите и предметите от пластмаси, предназначени за контакт с храни
  • Наредба №24 за хигиенните изисквания към материалите и предметите, различни от пластмаси, предназначени за контакт с храни
  • Наредба за предварително опакованите количества продукти са
  • Наредбата за опаковките, използвани като съдове за измерване на обема на затворените в тях течности
  • Наредба за изискванията към използване на добавки в храните
  • Наредба за изискванията към използване на ароматични продукти в храните
  • Наредба за изискванията към използването на екстракционни разтворители при производството на храни и хранителни съставки
  • Наредба за специфичните критерии и изисквания за чистота на добавките, предназначени за влагане в храни
  • Наредба за вземане на проби и методи за анализ на консерванти за повърхностна обработка на цитрусови плодове
  • Наредба за изискванията към бързо замразените храни

Трудово и осигурително законодателство

Работодателите и работниците и служители в сектора следват общата уредба в Кодекта на труда, отнасяща се до за постъпването на работа, колективните трудови договори, продължителността на работната седмица и работния ден, почивките и отпуските. Кодексът за социално осигуряване определя задължението за внасяне на осигуровки, като осигурителните вноски се разпределят между осигурителите и осигурените, както следва:

  • 2005 г. – 70 (осигурители):30 (осигурени);
  • 2006 г. - 65:35;
  • 2007 г. - 60:40;
  • 2008 г. - 55:45;
  • 2009 г. и следващите години - 50:50.

Данъчно облагане

Печалбата се облага с корпоративен данък. Основа за определяне на корпоративния данък е данъчната печалба. Облагаемата печалба е положителната величина, определена на основата на финансовия резултат (счетоводна печалба/загуба), установен като разлика между приходите и разходите преди определяне на данъците за сметка на печалбата и преобразуван по реда на ЗКПД.

Изисквания към производството и търговията

Национално законодателство

Производството и търговията с храни се извършват от лица, регистрирани по реда на Закона за храните. Обект за производство на храни е всяко помещение или сграда, в което се извършва добив, частична или цялостна преработка, приготвяне, пакетиране, препакетиране, бутилиране, етикетиране, съхранение или търговия с храни, предназначени за консумация от човека. Всеки обект трябва да отговаря на санитарните и изисквания, определени в специалните закони.

Производителите и търговците на храни са длъжни да спазват изискванията за хигиена на храните и да се съобразяват с добрата производствена практика при производството и търговията с храни, спазвайки изискванията на Наредбата за хигиенните изисквания към предприятията, които произвеждат или търгуват с храни, и към условията за производство и търговия с качествени и безопасни храни.

Хигиената на храните е съвкупност от всички необходими мерки за гарантиране на безопасността и запазването на хранителната стойност на храната, които се предприемат на всеки етап от производството и търговията с храни. След 01.01.2005 г. във всеки обект за производство на храни трябва да работи лице, назначено по трудов договор, което притежава висше или средно специално образование в областта на хранителната промишленост или има придобита квалификация в същата област по Закона за занаятите.

При производството на храни не се разрешава влагането на семена, предназначени за посев, когато са обработени с продукти за растителна защита.

Сокове от плодове

Наименованието "сок от плодове" се използва за неферментирал продукт, получен от здрави, узрели, пресни, охладени или замразени плодове, от един или повече видове плодове, смесени заедно, с типичните за сока на плода цвят, аромат и вкус.

"Сок от плодове на база концентрат" е продукт, получен чрез прибавяне към концентриран сок от плодове на екстрахираната при процеса на концентрация вода, както и възстановяване на ароматите и когато е подходящо - на пулпа и клетките, отделени от плодовия сок или от плодов сок от същия вид при процеса на концентрация. Наименованието "концентриран сок от плодове" се използва за продукт, получен от плодов сок от един или повече видове плодове чрез отстраняване с физически методи на определена част от водното му съдържание. Когато концентрираният сок от плодове е предназначен за директна консумация, трябва да се отстрани най-малко 50 на сто от водното съдържание на плодовия сок. Наименованието "дехидратиран сок от плодове" или "сок на прах от плодове" се използва за продукт, получен от сок от плодове от един или повече видове плодове чрез пълно отстраняване с физически методи на водното съдържание. Наименованието "нектар от плодове" се използва за неферментирал продукт, получен чрез добавяне на вода и захари и/или мед към напитките, към плодово пюре или към смес от тези продукти, която отговаря на изискванията, посочени в приложението. Към нектарите от плодове може да се добавя захар и/или мед в количество до 20 на сто от общата маса на готовия нектар. При производството на напитки от плодове, с изключение на напитките, получени от круши или грозде, се разрешава прибавянето на захари. Не се допуска към един и същ сок от плодове да се прибавят едновременно захари и лимонов сок, концентриран или не, или подкиселяващи вещества. В приложение към Наредбата за изискванията към напитките от плодове е установено минималното съдържание на сок и/или пюре към нектарите от плодове.

Предлагане на продукта

На пазара трябва да се предлагат само храни, които отговарят на изискванията на Закона за храните, на специалните закони и подзаконовите нормативни актове към тях. Под храна се има предвид всяко вещество или продукт, предназначен за консумация от човека, независимо дали е преработен, частично преработен или непреработен. Храни са и напитките, дъвката и всяко вещество, включително и водата.

Не се разрешава пускането на пазара на храна, която не е безопасна за консумация от потребителите, уврежда или може да увреди здравето на хората или е негодна за консумация.

Етикетиране и реклама

Наредбата за изискванията за етикетирането и представянето на храните определят изискванията за етикетирането и представянето, включително рекламирането на храните с цел защита на потребителите срещу невярна и подвеждаща информация. Етикетирането на храните не трябва да заблуждава потребителя по отношение на характеристиките на храната, въздействията и свойствата на храната, които тя не притежава, както и свойства на храната да предпазва, лекува или да излекува от заболявания. Етикетът не трябва да внушава на потребителя, че храната притежава специална характеристика, когато всички други подобни храни притежават същата характеристика. Данните, обявени на етикета, трябва да са написани ясно и разбираемо, да са разположени на лесно за виждане място, т.е. в едно зрително поле, и да не се изтриват при манипулиране, употреба и съхранение на храната. Те не трябва да са покрити или разделени с друг текст или картинно изображение. Етикетите трябва да са поставени така, че да не могат да бъдат отделяни от опаковката на храните.

Опаковане

Опаковките на храните не трябва да създават възможности за замърсяване или за преминаване в храните на чужди и опасни за здравето на човека вещества. Опаковките на предварително пакетираните храни трябва да са направени така, че да не позволяват промяна на храната.

За опаковането на храни, както и за контакт с храни се използват само материали и предмети, които при съхранение и използване по предназначение не отделят в храната съставки в количества, представляващи опасност за човешкото здраве и не променят нейния външен вид, мирис, вкус и състав.

Съгласно изискванията на Закона за управление на отпадъците лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, отговарят за разделното им събиране и постигане на съответните цели за рециклиране и оползотворяване. Производителите и вносителите на опаковани стоки отговарят за разделното събиране на отпадъците, получени при употребата на тези стоки. Лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, заплащат продуктова такса в размер и по ред, определени в Постановление № 137 на Министерския съвет за приемане на Тарифа за таксите за продукти, които в процеса на производството или след крайната им употреба образуват опасни и масово разпространени отпадъци.

Добавки, ароматични продукти, разтворители и други спомагателни вещества в храни

Влагането на добавки и ароматични продукти, както и употребата на разтворители и други спомагателни вещества при производството на храни се допускат, когато е доказана необходимостта от използването им за постигане на определен технологичен ефект, когато не са опасни за здравето на потребителите в количествата, в които се използват, както и когато използването им не води до заблуда на потребителя по отношение на вида и характеристиките на храната.

Видовете добавки, ароматични продукти, разтворители и други спомагателни вещества, които могат да се използват при производството на храни, и допустимите максимални концентрации за някои от тях в готовите храни са определени подзаконови нормативни актове. Те определят и хигиенните изисквания към добавките; суровините, добавките и спомагателните вещества за производство, съхранение и използване на ароматични продукти; информацията, която трябва да се отбелязва върху опаковката на добавките, ароматичните продукти и разтворителите и/или в съпровождащата ги документация; условията и реда за разрешаване използването на нови добавки в храните, както и за разширяване обсега на прилагане на вече разрешена добавка и максимално допустимите количества на остатъци от екстракционни разтворители във или върху храни или хранителни съставки; специфичните критерии и изисквания за чистота на добавките, ароматичните продукти и разтворители, предназначени за влагане в храните.

Бързо замразени храни

Бързо замразени храни са храни, преминали процес на замразяване, наричан "бързо замразяване", чрез който зоната на максимална кристализация се преминава по възможно най-бързия начин в зависимост от вида на храните, като постигнатата след термична стабилизация температура във всички части на храната е не по-висока от минус 18ºС и се поддържа постоянно (като изискванията не се прилагат за сладолед и други подобни, съдържащио лед храни). Наредбата за бързо замразените храни определя изискванията към характеристиките и наименованието на бързо замразените храни, предназначени за консумация от човека; максимално допустимите температури при техния транспорт и съхранение; начините за етикетирането и обозначаването им; редът за вземане на проби, както и методът за измерване на температурата на тези храни.

При етикетирането на бързо замразените храни се спазват общите изисквания за етикетиране на храните, като към наименованието им задължително се добавя “бързо замразена”, посочват се сроковете на съхранение и етикетът съдържа указание от типа “Да не се замразява повторно след размразяване”.

Европейско законодателство

Добавки

  • Директива 89/107/EEC от 21 декември 1988 относно уеднаквяването на законите на страните членки върху добавките, които могат да бъдат използвани в производството на храни.
  • Директива 62/2645 от 23 октомври 1962 относно уеднаквяването на правилата в страните членки върху оцветителите, употребявани в храни предназначени за консумация.
  • Директива 94/36/EC от 30 юни 1994 относно оцветителите използвани при производството на храни.
  • Директива 95/45/EC от 26 юли 1995 определяща специфични критерии на чистота при оцветителите използвани при производството на храни.
  • Директива 94/35/EC от 30 юни 1994 върху подсладителите използвани при производството на храни.
  • Директива 95/31/EC от 5 юли определяща специфични критерии на чистота при подсладителите използвани при производството на храни.
  • Директива 95/2/EC от 20 февруари 1995 относно хранителните добавки различни от оцветители и подсладители.
  • Директива 96/77/EC от 2 декември 1996 определяща специфични критерии на чистота при хранителните добавки различни от оцветители и подсладители.
  • Директива 78/663/EEC от 25 юли 1996 определяща специфични критерии на чистота при емулгатори, стабилизатори, сгъстители, и желътини използвани при производството на храни.

Ароматизатори

  • Директива 88/388/EEC от 22 юни 1988 относно уеднаквяването на законите на страните членки върху ароматизаторите, които могат да бъдат използвани в производството на храни или техните суровини.
  • Регулация (EC) No 2232/96 от 28 октомври 1996 на Съвета от 28 октомври 1996 определящ процедурата на ЕО за ароматизиращите субстанции използвани или с намерение за използване в производството на храни.
  • Решение 1999/217/EC от 23 февруари 1999 определяща регистър за ароматизиращите субстанции използвани в производството на храни, изработен като приложение към Регулация (EC) No 2232/96 от 28 октомври 1996.

Натурални сокове

  • Директива 93/77/EEC от 21 септември 1993 относно натуралните сокове и определени аналогични продукти

Материали в директен контакт с храните

  • Директива 89/109/EEC от 21 декември 1988 относно уеднаквяването на законите на страните членки върху материалите и продуктите влизащи в директен контакт с хранителните продукти.
  • Директива 80/590/EEC от 9 юни 1980 определяща символа, който може да придружава продуктите и материалите влизащи в контакт с хранителните продукти;
  • Директива 90/128/EEC от 23 февруари 1990 касаещи пластмасовите продукти и материали влизащи в контакт с хранителните продукти;
  • Директива 82/711/EEC от 18 октомври 1982 полагащи основните правила необходими за тестване на съставките на пластмасовите продукти и материали влизащи в контакт с хранителните продукти;
  • Директива 85/572/EEC от 19 декември 1985 полагащи списък със стимуланти използвани за тестване на движението на съставките на пластичните материали влизащи в контакт с хранителните продукти;
  • Директива 93/10/EEC от 15 март 1993 относно продуктите и материалите получени от регенериран целулозен филм влизащ в контакт с хранителни продукти;

Етикетировка

  • Директива 2000/13/EC от 20 март 2000 относно уеднаквяването на законите на страните членки върху етикировката, представянето и рекламата на хранителните продукти за продажба на крайния клиент.
  • Директива 89/396/EEC относно идентификация или маркировка на мястото на произход на продукта.

Опаковка

  • Директива 75/106/EEC от 19 декември 1974 относно уеднаквяването на законите на страните членки, касаещи наливните обеми на някои предварително опаковани течности.
  • Директива 94/62/EC от 20 декември 1994 относно опаковката и отпадъците при опаковка

Въпроси, отговори, мнения

Министерство на икономиката публикува списък на български храни, за които ЕС ще намали митата или ще обяви нулева ставка за внос. Промяната засяга общо близо 70 от така наречените "преработени стоки" (или 250 митнически позиции), като за над 50 от тях се предвижда нулево мито. За една част от храните се предвиждаше измененията да влязат в сила още до края на 2004 г., но за повечето стартът на безмитния внос е през тази година. Сред продуктите са макаронени изделия, мюсли, сладка царевица, детски храни, замразени или варени зеленчуци, временно консервирани зеленчуци, кисело мляко на прах, сосове, сухи млека и сметани. Очакванията са с падането на митата рязко да нарасне продажбата им на европейския пазар. Условието на ЕС обаче е продукцията да отговаря на високите стандарти за качество на общността. България също въвежда митнически облекчения за вноса на храни от ЕС. Досега България изнасяше на практика за ЕС едва около десет продукта. Сред тях са не само минералните води, но и захарни и шоколадови изделия, кетчуп и т. н. Производителите на кетчуп например можеха да осъществяват безмитен експорт и през 2004 г. предложиха 2600 т на пазарите на общността. Извън тази квота митото пада от 3.4 на 2%, като от 2006 г. износът става безмитен. Българските фирми активно изнасят в момента за страни като Полша, Чехия, Унгария, Словакия, Хърватия и други. Премахването на митото ще увеличи също така и експорта на захарни и сладкарски изделия. Митата при тях досега са се движили в диапазона между 21 и 27%. След падането на митническото ограничение се очаква досега почти нереализираният износ на макаронени и тестени изделия да нарасне драстично. Исканото мито от ЕС досега при тях се движеше между 5 и 22%. Подобна е ситуацията и с износа на сухи млека, млечни пасти за мазане, маргарините и т. н., които досега не са изнасяни.

 Основни тенденции  Предприятията от сектора  Нормативна уредба в сектора  Производство и суровинна база  Външна търговия  Вътрешен пазар

 
 
Issued by Union of the processors of fruit and vegetables
with the financial support of German government,
BMZ - Bundesministerium fur wirtschaftliche Zusammenarbeit und Entwicklung /GTZ - Deutsche Gesellschaft fur Technische Zusammenarbeit GmbH