24.11.2004
През 1992 г. ЕС приема законодателни мерки за защита на земеделските продукти и храни с регистрирано наименование за произход и географско указание, както и на земеделските продукти и храни с традиционно-специфичен характер и ги отличава със специални знаци - лого, които тези продукти могат да носят. Приетите регламенти формират Политиката на качество, чиято цел е защита на продукти с регистрирани наименования от нелоялна конкуренция, защита на интересите на производителя, вложил дългогодишни усилия и средства в поддържането на високо качество и търговска репутация на своя продукт. Тя защитава и интересите на консуматорите, готови да заплатят по-висока цена за специфично качество на продуктите, носещи европейско лого върху опаковките си, като предвижда мерки за гарантиране и спазване на автентичността на продукта, който търсят да закупят.
До момента са регистрирани около 650 европейски земеделски и хранителни продукти със защитени наименования.
Тези законодателни мерки са обобщени като раздел “Политика на качеството”, регламентирана в законодателството на ЕС с два основни регламента.
Регламент 2081/92 г. – регламентиращ защитата на наименование за произход и географско указание за земеделските продукти и храни.
Отнася се до:
Не се отнася до:
Защитените наименования за произход обхващат продукти с утвърдена пазарна репутация, които се произвеждат, преработват и подготвят изцяло в определена географска област и по признат традиционен начин. При защитените географски указания връзката на наименованието с географския район трябва да съществува поне в един от етапите на производство и подготовка.
Към групата производители, които депозират заявката, могат да се присъединяват само производители от очертания географски регион.
Регламент 2082/92 г. – регламентира издаването на сертификати за специфичния характер на земеделските продукти и храни и обозначаването на продуктите с логото за традиционно-специфичен характер.
Признава се “специфичен характер” при доказана особеност или отличителни черти, които ясно отличават земеделския продукт или храна от други подобни от същата категория. Освен посочените в Регламент 2081/92 продукти и храни за човешка консумация, Регламент 2082/92 включва и шоколад, макаронени изделия, полуготови изделия, супи, сладолед, шербет. Признаването на традиционно-специфичния характер на определен продукт не е свързано с географския произход на продукта, а основно с ролята на човешкия фактор – съхранените традиции в производството – състав или начин на производство или преработка или традиционни суровини, които отличават продукта. Характерна особеност е, че всеки производител може да използва регистрираното наименование, ако заяви пред компетентния орган в страната, че спазва спецификацията на продукта и метода на производство и производството му е контролирано, съгласно европейските изисквания.
В регламента се описват процедурите за регистрация в ЕК – кой има право да иска защита на наименование, процедурите и необходимите доказателствени документи. Регламентират се и задълженията на компетентния орган за проверка на съответствието, както обезпечаването на стриктен контрол при производителите.
Инициативата за регистрацията е на “Група производители” - всяко сдружение на производители и/или преработватели, чиито предприятия се намират в географски район, определен от самите производители, произвеждащи или участващи в производството на продукта, могат да кандидатстват за защита на наименование за произход или географско указание.
Заявка за регистрация на храна с традиционно-специфичен характер се подава от Група производители, произвеждащи продукт, отговарящ на една и съща спецификация.
Молбата за регистрация се отправя до компетентен орган в Страната-членка, в която се намира географския район и се произвежда продукта. Към молбата за регистрация се прилагат определени документи, основен от които е спецификация, която съдържа основни данни за продукта.
За всеки продукт, който кандидатства за едно от трите вида защитени наименования, се изготвя досие, което се представя пред компетентния орган и съдържа основни данни:
Към заявката се прилагат различни документи - изследване /обосновка/ на наименованието, данни, доказващи произхода на името, доказателства, че наименованието се асоциира от потребителите с този продукт /т.е., че този продукт е вече утвърден на пазара./
След задълбочена проверка по същество на спецификацията и всички приложени документи и при констатирано съответствие, компетентният орган на Страната-членка оформя досие в определена форма и го изпраща в ЕК.
В ЕК е предвидена определена процедура- в Официалния вестник се публикуват основни данни от заявката за регистрация, с цел всички засегнати лица да бъдат информирани за тази заявка и евентуално да подадат възражение в рамките на определен срок
При необходимост и по искане от ЕК, компетентният орган осъществява връзка с групата производители, вносител на заявката за регистрация и предоставя исканата допълнителна информация.
Ако Комисията направи заключението, че продуктът отговаря на изискванията за даване на защита върху наименованието и ако не са постъпили възражения, ЕК вписва името в “Регистър на защитени наименования за произход и защитени географски указания”, който съдържа имената на съответните продукти и контролни органи.
Земеделските продукти и храни с традиционно-специфичен характер се вписват в “Регистър на сертификатите за специфичен характер”.
Вписването в тези регистри дава право на обозначаване на продукта с логото на ЕК за съответното защитено наименование. Редом с логото на ЕК задължително се вписва акредитирания контролен орган.
Компетентният орган води национални Регистри на производители и контролни органи.
Реформата на ОСП от 2003 г. обръща специално внимание на насърчаването на тези традиционни регионални производства и определя условия за подпомагане в новоприетия Регламент 1783/2003 г. ЕС финансира и промоционални програми за тези продукти при определени условия.
Какво прави България във връзка с прилагането на Политиката на качеството в периода преди присъединяването ни към ЕС?
В процеса на преговорите с ЕС, Министерството на земеделието и горите е депозирало индикативен списък на регистрираните съгласно действащото национално законодателство наименования за произход, който включва всички регистрирани от български производители наименования за произход в Патентно ведомство към момента на представяне на списъка /2001 г./. Продуктите, които се ползват от национална закрила към датата на присъединяването и за които се депозира заявка и комплектовано досие пред ЕК в съответствие с европейските изисквания ще продължат да ползват тази закрила до вземането на решение от ЕК за вписване или не в Европейските регистри. За регистрирането няма срокове и процедурата може да се стартира съобразно желанието на производителите.
България е поела ангажименти за въвеждане изискванията на европейското законодателство преди присъединяване към ЕС, с оглед да се даде възможност на българските производители да депозират предварително своите досиета и заявки за регистрация на наименованията и да се възползват от предимствата, които предоставя европейското лого при навлизането на европейския пазар.
Изгражда се необходимия административен капацитет - в Министерството на земеделието и горите се създава компетентния орган - звено за приемане на досиета за регистрация, които да бъдат подготвени, проверени и предадени на ЕК в деня на приемането ни в ЕС. До края на 2004 г., съвместно с представители на всички асоциации на производителите, е планирано да бъдат приети Наредбите, определящи правилата за регистрация и контрол върху употребата на тези наименования. Предстои изготвянето на Стратегия на Министерството на земеделието и горите в областта на политиката на качеството.
За допълнителна информация:
Министерство на земеделието и горите
Дирекция „Интеграционна политика”
Тел. 02/ 985 11 362 – Десислава Карчанова
Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци
Тел. 02/ 978 3314, 978 54 56