Преработвателната промишленост е изправена пред липса на суровини и работна ръка

21.02.2025

Има смисъл в бойкота на големите търговски вериги, тъй като българските потребители се нуждаят от по-ниски цени. Едва ли обаче ще видим някакъв резултат. Ценовата политика на хранителните вериги трудно може да бъде променена с подобен натиск. Това каза инж. Стойко Кировски, председател на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци, управител и съдружник в “Джем и Джем”, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Роселина Петкова.

Големите вериги започнаха да навлизат в България преди около 20-30 години. Единият модел е „унгарският“. Там характерно е, че магазините обикновено се намират на околовръстни шосета, далеч от центровете на градовете. По този начин се запазват местните търговски структури. Другият модел е „румънският“. Румънските власти настояха 50% от продуктите да са от местни доставчици. В България не се служи нито едното, нито другото. Веригите изместиха малките магазини и търговският им дял е между 65% и 70%. Това ги поставя в позиция, в която могат да диктуват условията.

„Високите цени вредят както на потребителите, така и на доставчиците, защото стоката става непродаваема“, коментира гостът. В една пазарна икономика трудно могат да се налагат тежки регулации. Липсата на местни вериги в България също е проблем.

Според събеседника възможна мярка би било да се направят магазини, контролирани от държавата, където да се продават продукти от малката потребителска кошница. Нужни са магазини, които не слагат тежки надценки. Разбира се, тази хипотеза е връщане назад и много малко хора биха я подкрепили.

„Всички вериги продават на сравнително сходни цени. Държавата е почти невъзможно да наложи политика на ценообразуване“, обясни инж. Кировски. Големите магазини работят с различни доставчици. Все по-често виждаме как потребителите се превръщат в „ловци на промоции“.

В преработвателния бранш проблемите са няколко. На първо място липсват суровини за производство. Само 10% от обработваемата земя отглежда плодове и зеленчуци. Това налага да се внасят продукти от чужбина. Това е вредна практика, защото увеличава цената. Вносът от страни извън ЕС означава и по-нисък контрол на качеството. Около шест пъти е паднало производството на консервната промишленост. Решението е адекватно финансиране и субсидиране на производителите на плодове и зеленчуци.

„През 2024-та година секторът успя да устои на предизвикателствата. Развиващото се строителство създаде недостиг на работна ръка. Внася се работна ръка от Непал и Индия“, отбеляза гостът. Надеждата е 2025-та година да бъде благоприятна от климатична гледна точка, за да бъдат качествени суровините.

Вижте целия разговор тук: https://www.bloombergtv.bg/a/16-biznes-start/141319-prerabotvatelnata-promishlenost-e-izpravena-pred-lipsa-na-surovini-i-rabotna-raka

Фотогалерия